Шест опита за убийство: Една жена-кмет от Афганистан във властта на талибаните
Зарифа Гафари е най-младата жена кмет в историята на Афганистан. Повече от година, откакто талибаните превзеха властта, борбата за свобода се трансформира в нейна персонална задача, а самата тя – в глас на цяло едно потомство. В особено интервю за Euronews Bulgaria Зарифа споделя за невъзможния избор - да продължиш битката срещу режима или да спасиш фамилията си.
Когато талибаните завзеха властта през август предходната година, мнозина чакаха, че те ще копират драконовския модел на управление на своето емирство от 90-те години. Въпреки обещанията за сдържаност и промени от страна на някои талибански фракции, една година по-късно прогнозите за диктатура до огромна степен се оказаха прозорливи. Талибаните бързо вкараха отначало доста от най-суровите си политики, като изтласкаха дамите от публичния живот, без да позволяват каквито и да е опити за опълчване. Въпреки репресивните ограничения опозиционни гласове има. Такъв глас е Зарифа Гафари – бранител на правата на дамите в Афганистан и една от дребното дами кметове в историята на страната. Зафира е единствено на 3 години, когато талибаните за пръв път идват на власт.
Едно дете на три години няма по какъв начин да осъзнае какви са дефицитите на една политическа система. Но растейки, аз от време на време виждах, по този начин да кажем произшествия, които ме караха да си мисля, че нещата не са наред. Виждала съм по какъв начин талибаните пребиват жена на пазара, тъй като не е носила чорапи. Виждах по какъв позорен метод те се отнасяха към дамите. Аз знаех, че такива неща се случват. Въпреки това усещах и че съм привилегирована. Аз ходех на учебно заведение въпреки и скрито, имах книги в нас, които можех да чета. Поне по отношение на девойките на моята възраст и тези от моето семейство, мога да кажа, че аз бях най-голямата късметлийка. Но през призмата на миналото време, в този момент изрично мога да кажа, че това бяха най-тъмните времена за афганистанските дами и за жалост това време в този момент се повтаря.
Зарифа Гафари
Тъмните времена за дамите в Афганистан датират още преди талибаните – когато през 1992 година муджахидините смъкват последния президент от Народната демократична партия на Афганистан. Две години по-късно муджахидните биват изгонени от талибаните, които основават Ислямското емирство Афганистан.
Когато талибаните за пръв път пристигнаха на власт имаше доста слаба опозиционна активност. А и тя идваше най-много от дребни военни сформирования, както и от политически организации. Но в този момент е по-различно. Сега тази съпротива идва от естествените хора и най-много от дамите. Съпротивата и всички опозиционни гласове в страната са основно дело на афганистанските дами. Това е резултат от битката на дамите за правото да се образоват, правото на избори и главните човешки свободи. Така че има разлика сред обстановката през 90-те години и обстановката в този момент.
Зарифа Гафари
Когато завземат столицата Кабул и властта в Афганистан преди година, талибаните дават обещание промени и смяна. Обещават, че политиките им са други и репресии няма да има. Не по този метод вижда ръководството им Зарифа.
„ Талибаните в никакъв случай не са се променяли. Те са си същите. Единствената разлика е, че този път заради някаква причина получава интернационално самопризнание. През 90-те години нито една страна не търгуваше с тях, те не получаваха пари от никого. А в този момент милиони долари всеки ден идват в хазната на Талибаните. През 90-те години талибаните нямаха посланичество в Катар, в Доха, а в този момент имат. Правителствени делегации не пътуваха из целия свят, а в този момент ги канят. Предния път, когато превзеха Кабул, действително те не управляваха цялостен Афганистан, а единствено някои избрани провинции. Но този път 100% от Афганистан е следен от тях и това се признава от интернационалната общественост. Този път освен това е друго – хората в Афганистан израснаха като общество по един същински хубав метод и аз доста се гордея с дамите и това, че те надигат глас “, сподели Зарифа.
Афганистан не е единствената страна в Близкия Изток, в която се нарушават правата на дамите. Преди 2 месеца гибелта на Махса Амини в Иран даде началото на голямо протестно придвижване, водено от дами, които излязоха на улиците в Техеран и цялата страна, с цел да защитят своята независимост. Зарифа Гафари също поддържа тяхното опозиционно придвижване, само че счита, че обстановката в Афганистан е даже по-тежка, в сравнение с в Иран.
Трябва да имаме поради, че в Афганистан милиони девойки нямат право да вървят на учебно заведение, нямат право на обучение. Симпатизирам и поддържам изцяло битката на дамите в Иран, само че не мога да кажа, че обстановката е една и съща. Отново споделям – дамите в Афганистан не могат даже да отидат на учебно заведение, какво остава за останалите права и свободи. В Афганистан дамите не могат да изхранят децата си – освен това, от време на време даже се постанова да продадат някое от децата си, с цел да могат да изхранят останалите и фамилията си като цяло. Такава е обстановката в Афганистан. За това битката за права в тези две страни е друга. В Иран дамите се борят за правото си на избор. В Афганистан се борят просто да имат права.
Зарифа Гафари
Въпреки че дамите в Афганистан и Иран се борят в неравна борба с страната, Зарифа е сигурна, че тяхната битка ще докара до смяна.
„ Аз съм сигурна, че протестните дейности на дамите ще доведат до положителен резултат. Ние не се борим с оръжия и патрони, както вършат режимите по целия свят. Ние се борим с нашите гласове и нашите хрумвания. А концепциите са по-трайни от патроните “, споделя тя.
В интервала 2019–2021 година е избрана за кмет на град Майдан Шар – столицата на провинция Майдан Вардак. Тя е една от трите дами, които в миналото са заемали сходен пост в историята на Афганистан. Поема поста на градоначалник едва на 24 години, което я прави и най-младата жена кмет в историята на страната. По нейни думи главният й стимул е било желанието за смяната на метода, по който мъжете се отнасят към дамите в Афганистан, както и надеждата да сътвори по-добро бъдеше за своите сестри и своето семейство.
Това е нещо, което имах потребност да направя, нещо, което постоянно съм желала да направя. Не смятах, че това отношение към дамите в страната ми може да продължи. Това разбиране още повече се ускори, когато започнах да изучавам, когато отидох в университет и започнах да чета за историята на моята страна. Тогава осъзнах, че това отношение към дамите въобще не е от през днешния ден или от през вчерашния ден или от преди 20 години. Винаги е било по този начин. Образованието ми даде още повече сили да поведа тази борба. Кметският пост не беше просто работа за мен, не се възприемах единствено като един административен началник, това беше идея. Аз желаех да покажа каква мощ в действителност могат да имат дамите. Това беше борба, в която желаех да потвърдя, че хората могат и би трябвало да имат вяра в качествата на дамите. И не приказвам единствено за обществото, приказвам и за държавното управление, което желаех да накарам да гласоподава на дамите повече доверие.
Зарифа Гафари
Нейният мандат стартира с съмнение и принуждение още в самото начало: екстремистка навалица й пречи да влезе в кабинета си, мъжете от екипа й напущат в символ на митинг, а наемници вършат шест опита да я убият. Тя осъжда талибаните за гибелта на татко си, който въоръжени лица убиват през ноември 2020 година И макар всички спънки Зарифа продължава да работи, като предизвиква мира в провинцията и се бори за издигането на правата на дамите.
„ Интересното е, че когато напуснах кметския пост, сътрудниците ми бяха натъжени. Те плачеха, че си потеглям, а това бяха същите тези сътрудници, които първоначално отказваха да работят с мен. Трябваха ми две години, с цел да ги накарам да ми повярват и да се научат да работят с мен. Така че от тази позиция мога да кажа, че аз реализирах най-малко от елементи задачата си да накарам обществото да има вяра на дамите. Смея да кажа, че този интервал е в действителност значим за мен и считам, че съумях с нещо да допринеса за благосъстоянието на обществото “, споделя Зарифа.
Зарифа Гафари споделя, че през целия си живот тя се е борила за дамите в Афганистан и направила всичко допустимо, с цел да остане в родината си. Въпреки напъните й обаче през август 2021 година директно преди завземането на Кабул от талибаните тя бяга със фамилията си от страната.
Избягах от Афганистан единствено и само поради фамилията си. Наистина не желаех те да страдат повече. Вече бях преживяла гибелта на татко ми. Нека се поправя – убийството на татко ми и то по изключително жесток метод на 5-ти ноември 2020 година. Не можех просто положа още един член на моето семейство в гроба. Нямаше по какъв начин да преживея отново нещо сходно. А и също така аз дадох обещание на моя татко да се погрижа за фамилията като най-голямото дете. И това беше първият път, в който аз слагам фамилията си на напред във времето пред моите убеждения и вярвания. Исках да дам на моето семейство, на моите пет сестри по-добър живот. Особено знаейки, че отвън Афганистан те ще могат да получат положително обучение, до момента в който в родината ни най-вероятно нямаше да могат да получат никакво. Аз съм най-голямата сестра и просто не мога да разреша моите по-малки сестри да страдат, както аз страдах.
Зарифа Гафари
Зарифа избавя фамилията си, само че болката от напускането на родината й остава. „ Имах чувството, че занемарявам своите съграждани, за които съм се борила цялостен живот, а в този момент ги предавам. Това беше извънредно мъчно и аз в никакъв случай не съм желала да го направя. Но просто нямах различен избор. Но аз ще се завърна. В момента, в който усетя, че фамилията ми е в сигурност и ще могат сами да продължат с живота си, аз ще се върна в Афганистан. Освен това сега пътувам, защото представям новата си автобиографична книга, а и работя по документалния филм, който споделя историята на моя живот “, добавя тя.
Книгата на Зарифа Гафари се споделя „ Женската битка в мъжкия свят “. Тя споделя историята на три генерации дами от Афганистан в интервала на последните 20 години – за метода, по който те мислят и разсъждават, както и компликациите, пред които се изправят. На 15 ноември се чака да бъде и първата публична премиера на биографичния й документален филм. Зарифа счита, че е значимо нейната история да бъде разказана, с цел да послужи за образец за всички дами, които се борят за правата си на всички места по света.
Книгата и документалният филм служат като обръщение и опит да отворя очите на интернационалната общественост за обстановката в Афганистан и да опиша какво се случи в родината ми през последните 20 години.
Зарифа Гафари
В края на диалога Зарифа с оптимизъм отбелязва, че със всяко едно потомство дамите в Афганистан стават все по-осъзнати и еманципирани. И демонстрират все по-голяма непоносимост към погазването на техните права и все по-силен хъс за битка с режима, който ги потиска.
„ Жените в Афганистан не са същите каквито бяха през 90-те годни. Ние знаем разликата сред положително и неприятно, знаем какво съставляват талибаните и нямаме желание да го поносим “, заключва тя.
Когато талибаните завзеха властта през август предходната година, мнозина чакаха, че те ще копират драконовския модел на управление на своето емирство от 90-те години. Въпреки обещанията за сдържаност и промени от страна на някои талибански фракции, една година по-късно прогнозите за диктатура до огромна степен се оказаха прозорливи. Талибаните бързо вкараха отначало доста от най-суровите си политики, като изтласкаха дамите от публичния живот, без да позволяват каквито и да е опити за опълчване. Въпреки репресивните ограничения опозиционни гласове има. Такъв глас е Зарифа Гафари – бранител на правата на дамите в Афганистан и една от дребното дами кметове в историята на страната. Зафира е единствено на 3 години, когато талибаните за пръв път идват на власт.
Едно дете на три години няма по какъв начин да осъзнае какви са дефицитите на една политическа система. Но растейки, аз от време на време виждах, по този начин да кажем произшествия, които ме караха да си мисля, че нещата не са наред. Виждала съм по какъв начин талибаните пребиват жена на пазара, тъй като не е носила чорапи. Виждах по какъв позорен метод те се отнасяха към дамите. Аз знаех, че такива неща се случват. Въпреки това усещах и че съм привилегирована. Аз ходех на учебно заведение въпреки и скрито, имах книги в нас, които можех да чета. Поне по отношение на девойките на моята възраст и тези от моето семейство, мога да кажа, че аз бях най-голямата късметлийка. Но през призмата на миналото време, в този момент изрично мога да кажа, че това бяха най-тъмните времена за афганистанските дами и за жалост това време в този момент се повтаря.
Зарифа Гафари
Тъмните времена за дамите в Афганистан датират още преди талибаните – когато през 1992 година муджахидините смъкват последния президент от Народната демократична партия на Афганистан. Две години по-късно муджахидните биват изгонени от талибаните, които основават Ислямското емирство Афганистан.
Когато талибаните за пръв път пристигнаха на власт имаше доста слаба опозиционна активност. А и тя идваше най-много от дребни военни сформирования, както и от политически организации. Но в този момент е по-различно. Сега тази съпротива идва от естествените хора и най-много от дамите. Съпротивата и всички опозиционни гласове в страната са основно дело на афганистанските дами. Това е резултат от битката на дамите за правото да се образоват, правото на избори и главните човешки свободи. Така че има разлика сред обстановката през 90-те години и обстановката в този момент.
Зарифа Гафари
Когато завземат столицата Кабул и властта в Афганистан преди година, талибаните дават обещание промени и смяна. Обещават, че политиките им са други и репресии няма да има. Не по този метод вижда ръководството им Зарифа.
„ Талибаните в никакъв случай не са се променяли. Те са си същите. Единствената разлика е, че този път заради някаква причина получава интернационално самопризнание. През 90-те години нито една страна не търгуваше с тях, те не получаваха пари от никого. А в този момент милиони долари всеки ден идват в хазната на Талибаните. През 90-те години талибаните нямаха посланичество в Катар, в Доха, а в този момент имат. Правителствени делегации не пътуваха из целия свят, а в този момент ги канят. Предния път, когато превзеха Кабул, действително те не управляваха цялостен Афганистан, а единствено някои избрани провинции. Но този път 100% от Афганистан е следен от тях и това се признава от интернационалната общественост. Този път освен това е друго – хората в Афганистан израснаха като общество по един същински хубав метод и аз доста се гордея с дамите и това, че те надигат глас “, сподели Зарифа.
Афганистан не е единствената страна в Близкия Изток, в която се нарушават правата на дамите. Преди 2 месеца гибелта на Махса Амини в Иран даде началото на голямо протестно придвижване, водено от дами, които излязоха на улиците в Техеран и цялата страна, с цел да защитят своята независимост. Зарифа Гафари също поддържа тяхното опозиционно придвижване, само че счита, че обстановката в Афганистан е даже по-тежка, в сравнение с в Иран.
Трябва да имаме поради, че в Афганистан милиони девойки нямат право да вървят на учебно заведение, нямат право на обучение. Симпатизирам и поддържам изцяло битката на дамите в Иран, само че не мога да кажа, че обстановката е една и съща. Отново споделям – дамите в Афганистан не могат даже да отидат на учебно заведение, какво остава за останалите права и свободи. В Афганистан дамите не могат да изхранят децата си – освен това, от време на време даже се постанова да продадат някое от децата си, с цел да могат да изхранят останалите и фамилията си като цяло. Такава е обстановката в Афганистан. За това битката за права в тези две страни е друга. В Иран дамите се борят за правото си на избор. В Афганистан се борят просто да имат права.
Зарифа Гафари
Въпреки че дамите в Афганистан и Иран се борят в неравна борба с страната, Зарифа е сигурна, че тяхната битка ще докара до смяна.
„ Аз съм сигурна, че протестните дейности на дамите ще доведат до положителен резултат. Ние не се борим с оръжия и патрони, както вършат режимите по целия свят. Ние се борим с нашите гласове и нашите хрумвания. А концепциите са по-трайни от патроните “, споделя тя.
В интервала 2019–2021 година е избрана за кмет на град Майдан Шар – столицата на провинция Майдан Вардак. Тя е една от трите дами, които в миналото са заемали сходен пост в историята на Афганистан. Поема поста на градоначалник едва на 24 години, което я прави и най-младата жена кмет в историята на страната. По нейни думи главният й стимул е било желанието за смяната на метода, по който мъжете се отнасят към дамите в Афганистан, както и надеждата да сътвори по-добро бъдеше за своите сестри и своето семейство.
Това е нещо, което имах потребност да направя, нещо, което постоянно съм желала да направя. Не смятах, че това отношение към дамите в страната ми може да продължи. Това разбиране още повече се ускори, когато започнах да изучавам, когато отидох в университет и започнах да чета за историята на моята страна. Тогава осъзнах, че това отношение към дамите въобще не е от през днешния ден или от през вчерашния ден или от преди 20 години. Винаги е било по този начин. Образованието ми даде още повече сили да поведа тази борба. Кметският пост не беше просто работа за мен, не се възприемах единствено като един административен началник, това беше идея. Аз желаех да покажа каква мощ в действителност могат да имат дамите. Това беше борба, в която желаех да потвърдя, че хората могат и би трябвало да имат вяра в качествата на дамите. И не приказвам единствено за обществото, приказвам и за държавното управление, което желаех да накарам да гласоподава на дамите повече доверие.
Зарифа Гафари
Нейният мандат стартира с съмнение и принуждение още в самото начало: екстремистка навалица й пречи да влезе в кабинета си, мъжете от екипа й напущат в символ на митинг, а наемници вършат шест опита да я убият. Тя осъжда талибаните за гибелта на татко си, който въоръжени лица убиват през ноември 2020 година И макар всички спънки Зарифа продължава да работи, като предизвиква мира в провинцията и се бори за издигането на правата на дамите.
„ Интересното е, че когато напуснах кметския пост, сътрудниците ми бяха натъжени. Те плачеха, че си потеглям, а това бяха същите тези сътрудници, които първоначално отказваха да работят с мен. Трябваха ми две години, с цел да ги накарам да ми повярват и да се научат да работят с мен. Така че от тази позиция мога да кажа, че аз реализирах най-малко от елементи задачата си да накарам обществото да има вяра на дамите. Смея да кажа, че този интервал е в действителност значим за мен и считам, че съумях с нещо да допринеса за благосъстоянието на обществото “, споделя Зарифа.
Зарифа Гафари споделя, че през целия си живот тя се е борила за дамите в Афганистан и направила всичко допустимо, с цел да остане в родината си. Въпреки напъните й обаче през август 2021 година директно преди завземането на Кабул от талибаните тя бяга със фамилията си от страната.
Избягах от Афганистан единствено и само поради фамилията си. Наистина не желаех те да страдат повече. Вече бях преживяла гибелта на татко ми. Нека се поправя – убийството на татко ми и то по изключително жесток метод на 5-ти ноември 2020 година. Не можех просто положа още един член на моето семейство в гроба. Нямаше по какъв начин да преживея отново нещо сходно. А и също така аз дадох обещание на моя татко да се погрижа за фамилията като най-голямото дете. И това беше първият път, в който аз слагам фамилията си на напред във времето пред моите убеждения и вярвания. Исках да дам на моето семейство, на моите пет сестри по-добър живот. Особено знаейки, че отвън Афганистан те ще могат да получат положително обучение, до момента в който в родината ни най-вероятно нямаше да могат да получат никакво. Аз съм най-голямата сестра и просто не мога да разреша моите по-малки сестри да страдат, както аз страдах.
Зарифа Гафари
Зарифа избавя фамилията си, само че болката от напускането на родината й остава. „ Имах чувството, че занемарявам своите съграждани, за които съм се борила цялостен живот, а в този момент ги предавам. Това беше извънредно мъчно и аз в никакъв случай не съм желала да го направя. Но просто нямах различен избор. Но аз ще се завърна. В момента, в който усетя, че фамилията ми е в сигурност и ще могат сами да продължат с живота си, аз ще се върна в Афганистан. Освен това сега пътувам, защото представям новата си автобиографична книга, а и работя по документалния филм, който споделя историята на моя живот “, добавя тя.
Книгата на Зарифа Гафари се споделя „ Женската битка в мъжкия свят “. Тя споделя историята на три генерации дами от Афганистан в интервала на последните 20 години – за метода, по който те мислят и разсъждават, както и компликациите, пред които се изправят. На 15 ноември се чака да бъде и първата публична премиера на биографичния й документален филм. Зарифа счита, че е значимо нейната история да бъде разказана, с цел да послужи за образец за всички дами, които се борят за правата си на всички места по света.
Книгата и документалният филм служат като обръщение и опит да отворя очите на интернационалната общественост за обстановката в Афганистан и да опиша какво се случи в родината ми през последните 20 години.
Зарифа Гафари
В края на диалога Зарифа с оптимизъм отбелязва, че със всяко едно потомство дамите в Афганистан стават все по-осъзнати и еманципирани. И демонстрират все по-голяма непоносимост към погазването на техните права и все по-силен хъс за битка с режима, който ги потиска.
„ Жените в Афганистан не са същите каквито бяха през 90-те годни. Ние знаем разликата сред положително и неприятно, знаем какво съставляват талибаните и нямаме желание да го поносим “, заключва тя.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ